- рабв
- I(рабва)[ربو // ربوه]а. кит. пушта, теппа, баландӣII[ربو]тиб. яке аз бемориҳои шуш, ки мубталои он зуд-зуд нафас мекашад: кӯтоҳнафасӣ, зиқуннафас
Толковый словарь таджикского языка (в 2 томах). — Душанбе, НИИ языка и литературы им. Рудаки. Под редакцией Сайфиддина Назарзода. 2008.